1. Манипулация и ласкателство: Макбет използва лоялността и възхищението на двамата убийци към него. Той възхвалява храбростта им и ги убеждава, че убийството на Дънкан е необходимо както за неговите, така и за техните амбиции.
2. Апел към алчността: Макбет предлага на убийците награди и обещава бъдещо повишение. Той играе на техните желания за материални облаги и статус.
3. Отвличане на вина: Макбет манипулира чувството им за чест и лоялност, като намеква, че биха били страхливци и недостойни за неговото доверие, ако откажат да изпълнят делото.
4. Използване на емоционалните уязвимости: Макбет се възползва от уязвимостта и вътрешния мрак на убийците. Той се докосва до тяхната омраза и желание да извършват насилствени действия под повърхността.
Убийството на Банко:
1. Измама и невярна информация: Макбет мами убийците, като ги кара да повярват, че Банко и Флеанс представляват опасност за собствения им живот и семейства.
2. Фалшиви обещания: Макбет предлага на убийците допълнителни награди и гарантира тяхното благоволение и доверие, ако изпълнят плана му.
3. Игра на страх: Макбет внушава страх на убийците, като ги убеждава, че пророчествата на Банко могат да доведат до гибелта им, освен ако той и Флеанс не бъдат елиминирани.
4. Апелиране към тяхното чувство за дълг: Макбет представя убийството на Банко като услуга на кралството и като шанс да елиминира предател, който заплашва стабилността на кралството.