1. Представяне като неестествено амбициозен: Шекспир представя лейди Макбет като погълната от неестествено желание за власт. Нейната амбиция е представена като прекомерна, безмилостна и лишена от морални съображения. Тази неутолима жажда за власт отчуждава читателите, карайки ги да я възприемат като жадна за власт и егоцентрична.
2.Манипулация и хитрост: Лейди Макбет манипулира и подтиква съпруга си, Макбет, да извърши убийство, за да спечели трона. Тя използва своите умения за убеждаване и емоционални призиви, за да го убеди, показвайки липса на съпричастност и морален компас. Читателите намират нейната хитра и манипулативна природа за несимпатична.
3. Липса на разкаяние: След убийствата лейди Макбет показва липса на угризения и вина. Тя изглежда закоравена от преживяното и не показва признаци на съжаление или емоционален смут. Тази липса на угризения я кара да изглежда безчувствена и безсърдечна, отдалечавайки читателите от съчувствие към нея.
4. Ходене насън и умствено влошаване: Шекспир въвежда мотива за сомнамбулизма и умствената деградация в героя на лейди Макбет. С напредването на пиесата тя е измъчвана от чувство за вина, халюцинации и безсъние. Това падение служи като наказание за действията й и още повече намалява симпатиите на читателите.
5. Контраст с Макбет: Шекспир прави контраст между лейди Макбет и емоционалното пътуване на Макбет. Докато Макбет изпитва вина, угризения и вътрешен конфликт, лейди Макбет остава непоколебима в стремежа си към власт. Този контраст подчертава липсата й на емоционална дълбочина и я кара да изглежда студена и пресметлива.
6. Липса на изкупителни качества: Шекспир не предоставя никакви изкупителни качества или симпатични моменти за лейди Макбет. За разлика от други трагични Шекспирови герои, които предизвикват съжаление или разбиране, Лейди Макбет остава до голяма степен несимпатична през цялата пиеса.
7. Обществени очаквания: Действията на лейди Макбет също предизвикват традиционните роли на половете и обществените очаквания. Тя прекрачва границите на това, което се смяташе за подходящо поведение за жените през това време. Това прегрешение допълнително допринася за негативното възприятие на читателите за нея.
Използвайки тези техники, Шекспир умело превръща Лейди Макбет в несимпатичен герой, предизвиквайки неодобрението на читателите и ги отдалечавайки от съпричастност към нейната съдба.