"The Crucible" :
- Положителен прием :Много критици похвалиха "The Crucible" за силното му изследване на теми като масовата истерия, опасностите от властта и значението на индивидуалната съвест. Неговото проницателно описание на процесите над вещиците в Салем резонира сред публиката и доведе до признаването му като значимо произведение на американската драма.
- Политическа алегория :Критичното представяне в пиесата на изслушванията на Маккарти и "Червената уплаха" от 1950 г. се разглежда от някои като навременен и ефективен политически коментар. Способността на Милър да прави паралели между историческите събития от 17 век и съвременното американско общество спечели признателността на много критици и театрали.
- Критики :Някои критици намериха алегорията на пиесата за твърде тежка и смятаха, че тя жертва художествена финес в полза на предаването на политическо послание. Други критикуваха изобразяването на женски герои, твърдейки, че им липсва агенция и са сведени до обикновени символи.
Други пиеси на Милър :
- „Смъртта на търговец“ (1949) :По-ранният шедьовър на Милър, „Смъртта на търговец“, получи признание от критиците и широк успех след премиерата си. Той беше похвален за трогателното си изобразяване на американската мечта и борбите на обикновените хора. Пиесата спечели множество награди, включително наградата Пулицър за драма.
- По-късни пиеси :Следващите произведения на Милър, като „A View from the Bridge“ (1955) и „After the Fall“ (1964), като цяло получиха положителен прием от критиката, но не постигнаха същото ниво на популярно признание като „The Crucible“ и „Death“ на продавач."
С течение на времето "The Crucible" се превърна в широко изучавана и прославена пиеса, както в академичните среди, така и в професионалните театрални продукции. Неговите трайни теми и силно разказване на истории продължават да завладяват публиката и да предизвикват критични дискусии. Пиесите на Милър са признати за техния проницателен социален коментар, изследване на моралните дилеми и разглеждане на човешкото състояние, затвърждавайки позицията му на един от най-влиятелните американски драматурзи на 20-ти век.