1. Амбиция и сила:
Макбет е силно амбициозна и жадна за власт личност. Той желае да стане крал и пророчествата, дадени от вещиците, че той може да бъде „Тан на Каудор“ и „Крал отвъд“ подхранват амбицията му и го карат да предприеме крайни мерки.
2. Влиянието на вещиците:
Пророчествата на вещиците играят решаваща роля в оформянето на действията на Макбет в цялата пиеса. Техните предсказания насаждат идеята да стане крал в съзнанието на Макбет и разпалват амбицията му. Той започва да вярва, че съдбата го е избрала за величие и че той може да контролира съдбата си чрез техните пророчества.
3. Манипулацията на лейди Макбет:
Лейди Макбет е дори по-амбициозна от съпруга си и активно го насърчава да убие Дънкан. Тя използва ласкателство, манипулация и емоционален натиск, за да убеди Макбет, че убийството на Дънкан е необходимо, за да осигури тяхната власт и позиции като владетели на Шотландия.
4. Страх и несигурност:
След пророчествата на вещиците, Макбет става все по-параноичен и несигурен за позицията си. Той се страхува, че други, като Банко, представляват заплаха за претенциите му за трона. Тази несигурност го кара да извърши нови убийства, включително убийството на Банко, за да премахне потенциални съперници.
5. Вина и морален упадък:
След като Макбет извършва убийството на Дънкан, той изпитва силна вина и психологически стрес. Той халюцинира и е преследван от видения на окървавения призрак на Банко, символизиращ неговия вътрешен смут и морален упадък.
6. Изолация и тирания:
След като става крал, Макбет става параноичен, автократичен и откъснат от своите поданици. Той управлява с железен юмрук и се превръща в тираничен владетел, което в крайна сметка води до неговото падение и поражение.
В заключение, желанието на Макбет за власт, повлияно от пророчествата на вещиците и манипулацията на лейди Макбет, в крайна сметка го кара да извърши отвратителното престъпление да убие крал Дънкан. Това поставя началото на верига от събития, които водят до трагичната гибел на Макбет.