1. Емоционална привлекателност :Мелодрама, капитализираща емоциите на публиката, включваща силно преувеличени герои, ситуации и конфликти. Тези пиеси са известни със своята емоционална интензивност, с ясни разграничения между доброто и злото и героите, които изразяват емоциите си без задръжки.
2. Сензационалност :Мелодрамите включват сензационни елементи, за да пленят публиката. Тези елементи включват злодейски герои, момичета в беда, вълнуващи спасявания, внезапни обрати в сюжета и морални уроци. Сензационалността предлагаше бягство от светските реалности на ежедневието.
3. Простота на сюжета :Мелодрамите представят прости и ясни сюжети, които са лесни за проследяване от публиката. Те често се придържат към формулирана структура с ясно морално послание в края, което ги прави привлекателни за широк кръг зрители.
4. Достъпност :Мелодрамите се играят на популярни места като музикални зали, панаири и специално построени театри. Тези театри обслужваха работническата класа и предоставяха достъпни възможности за забавление.
5. Катарзис и бягство от реалността :Мелодрамите предлагаха на публиката възможност за катарзис, позволявайки им да изпитат редица емоции и временно да избягат от собствените си проблеми. Пиесите често осигуряват чувство за справедливост и морално възмездие, което резонира сред публиката от работническата класа.
6. Социален контекст :Мелодрамите отразяват социалните проблеми и грижи на времето. Те се занимаваха с теми като социална класа, роли на половете, бедност и икономическо неравенство, предоставяйки средство за работническата класа да изрази своите надежди, страхове и стремежи.
В обобщение, мелодрамата се развива като популярна форма на забавление, която се харесва на публиката от работническата класа. Съчетава емоционална интензивност, сензация, простота на сюжета, достъпност и фокус върху социални проблеми, предлагайки катарзис и бягство от реалността, като същевременно отразява социалния контекст на 19 век.