_Влизат кралица Гертруда, крал Клавдий и тяхната свита._
Гертруд: Уви, горкият Йорик! Познавах го, Хорацио:човек с безкрайна шега, с превъзходна фантазия. Носил ме е на гърба си хиляди пъти; а сега, колко отвратително е в моето въображение! Клисурата ми се издига при него. Тук висяха тези устни, които съм целувала не знам колко често. Къде са ти шегите сега? вашите игри? вашите песни? твоите проблясъци на веселие, които имаха навик да подреждат масата на рев? _Тя взема черепа в ръцете си._ Сега, заведете се в стаята на моята дама и й кажете, нека рисува с дебелина един инч, за тази услуга, която трябва да направи; накарай я да се смее на това._ _Тя оставя черепа._
_Влизат Хамлет и Хорацио._
Хамлет: Това е черепът на Йорик, кралския шут.
Хорацио: Уви, горкият Йорик!
Хамлет: Той беше човек, който можеше да разсмива хората повече от всеки мъж в Дания. Той беше човек, който можеше да разсмее дори краля.
Гертруд: _виждайки Хамлет_ Но мек! какво е това
Клавдий: О, Гертруда, не гледай! Това е гледката на смъртта!_
Хамлет: _Holding the skull_ Това е главата, която ме направи. Това е главата, която си помисли онези мисли, които ме накараха да се смея. Това е главата, която обичаше онази жена, която аз обичах. И сега не е нищо друго освен череп.
_Гертруд си тръгва ужасена_
Хамлет: Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът:
Дали е по-благородно в ума да страдаш
Прашките и стрелите на възмутителното богатство,
Или да вземеш оръжие срещу море от проблеми
И като се противопоставят, да ги сложи край? Да умреш, да спиш,
Не повече; и със сън да кажем, че свършваме
Сърдечната болка и хилядите естествени сътресения
Тази плът е наследник, това е завършеност
Набожно да се желае. Да умреш, да спиш,
Да спиш, може би да сънуваш:- да, това е проблемът,
Защото в този сън на смъртта какви ли не сънища могат да се появят
Когато сме разбъркали тази смъртна намотка,
Трябва да ни даде пауза.
Клавдий: Хамлет, знам, че скърбиш за баща си, но сега не е моментът да говорим за такива неща. Има по-важни неща за обсъждане, като например погребението на майка ви.
_Ковчегът на Офелия влиза, носен от четирима носачи._
Хамлет: какво? Погребан? Тя не е мъртва, тя само спи!_ _Поставят ковчега_ _Грабат шепа пръст_ Отиди на смъртния си одър:Той хвърля пръстта върху главите на носачите на покривало_ Той хвърля пръст в гроба_ Прах, пепел, пръст! Всичко, което остава от красотата и младостта!
_Лаертес влиза._
Лаертес: Защо осквернихте гроба на сестра ми? Защо я хвърлихте с мръсотия?
Хамлет: Защото тя е мъртва и това е последното нещо, което мога да направя за нея. Тя беше единственият човек на света, който ме обичаше истински.
Лаертес: Ти я уби!
Хамлет: Не съм я убил! Клавдий я уби!
Клавдий: ти лъжеш! Не съм я убил!
_Хамлет и Лаерт се бият._
_Хорацио се застъпва._
Гертруд: _крещи_ Стига! Престани!
_Хорацио спира битката_
_Хамлет и Лаерт се гледат гневно_
Клавдий: _гледайки Хамлет_ Ти уби жена ми, а сега уби и сина ми. Нямаш за какво повече да живееш.
Хамлет: _Посочвайки Клавдий_ Чичо ми уби баща ми, сега му отмъстих.
Клавдий: Няма да се разминете с това! Аз сам ще те убия!
_Хамлет и Клавдий излизат_
Хорацио: _гледайки Гертруд_ Ами съпругът ти? Не искаш ли да знаеш кой го е убил?
Гертруд: Вече знам. Видях всичко с очите си. Беше Клавдий. Той уби мъжа ми и сина ми. Искам да съм сам.
**Гертруд излиза_
_Хорацио вдига черепа._
Хорацио: Горкият Йорик. Познавах го, Хорацио:човек с безкрайна шега, с превъзходна фантазия. Носил ме е на гърба си хиляди пъти; а сега, колко отвратително е в моето въображение! Клисурата ми се издига при него. Тук висяха тези устни, които съм целувала не знам колко често. Къде са ти шегите сега? вашите игри? вашите песни? твоите проблясъци на веселие, които имаха навик да подреждат масата на рев? А сега, заведете се в стаята на моята дама и й кажете, оставете я да рисува един инч дебелина, за тази услуга, която трябва да направи; накарай я да се смее на това.
_Той оставя черепа долу_.
Хорацио: _exiting_ Лека нощ, сладки принце, и полети от ангели те възпяват за твоята почивка!