Героите в „Бурята“ лудов ли са за власт? Не в 첫вия план
Не. Героите в Бурята не са дефинирани главно от жажда за власт. Техната сложност лежи другаде:
Просперо
- Изгнат duque, магьосник – търси възстановяване, не завоеване.
- Използва властта, за да оркестрира примирение, след което отказва магия („Ще счупя пръчката си“).
- Неговата „умене“ е провиденциална, а не хищнишка.
Антонио и Себастиан
- Реални усурпатори – Антонио краде Милан; Себастиан заговаря да убие Алонзо за Неапол.
- Те са алчни за власт – но като антагонисти/фойли, не като централни фигури.
Калибан
- Търси свобода от робство, не власт. „Този остров е мой, по майка ми Сикоракс.“
- Неговият заговор с Стефано/Тринкуло е отчаян, комичен, обречен.
Ариел
- Търси освобождение – служи на Просперо за обещаната свобода.
- Няма амбиции извън пускане.
Фердинанд и Миранда
- Въплъщат любов, изненада, невиност – антидот към властовата политика.
Гонцало
- Представя утопично общност („без суверенитет“) – против власт.
Заключение
Бурята е за отказване от власт (Просперовият епилог: „Сега чара ми са все изрушени / И силата, която имам, е моя“). Жаждата за власт съществува – но като сянка, която пiesaта изгонва.