Хамартия (Трагичен дефект): Трагичният герой притежава недостатък или ограничение в техния характер, което в крайна сметка води до тяхното падение. Този недостатък може да бъде морална слабост, прекомерна страст, високомерие (прекомерна гордост) или грешка в преценката.
Конфликт: Трагичният герой често е уловен в конфликт между своите желания, цели или чувство за справедливост и противоположните сили на съдбата, съдбата или обществото. Този конфликт движи действията на главния герой и в крайна сметка води до тяхното трагично падение.
Обръщане на съдбата (перипетия): Животът на трагичния герой взема неочакван и катастрофален обрат, водещ от просперитет към беда. Този обрат на съдбата е решаваща повратна точка в историята, която подготвя сцената за падането на героя.
Откриване или разпознаване (Anagnorisis): В даден момент от историята трагичният герой достига до дълбоко осъзнаване за себе си, своите действия или съдбата си. Този момент на разпознаване задълбочава страданието на главния герой и води до момент на самоосъзнаване.
Катарзис: Като стане свидетел на страданието и падението на трагичния герой, публиката преживява катарзис, пречистване на емоции като съжаление и страх, което води до усещане за емоционално очистване и пречистване.
Примери за трагични герои:
- Едип от "Едип цар" на Софокъл
- Хамлет от "Хамлет" на Уилям Шекспир
- Макбет от "Макбет" на Уилям Шекспир
- Антигона от "Антигона" на Софокъл
- Фауст от "Фауст" на Йохан Волфганг фон Гьоте
Трагическият герой е завладяваща и устойчива фигура в литературата, защото въплъщава човешката борба срещу несгодите, съдбата и несъвършенствата в себе си. Тяхното падение служи като предупредителна история, напомняйки ни за последствията от човешката слабост и сложността на човешкото състояние.