Морална и етична трансформация :Създаването на създанието от Виктор пробужда дълбоки морални и етични дилеми в него. Той се бори с отговорността, която носи като създател, и пренебрегването на благосъстоянието на създанието. Действията на Виктор водят до опустошителни последствия, включително смъртта на близките му и безмилостното преследване от създанието. Това морално пробуждане го принуждава да се изправи срещу високомерието си и да постави под въпрос границите на научното познание.
Преследван от вина :С напредването на романа Виктор все повече се измъчва от вина за своето творение. Съществуването на създанието и последвалите му действия тежат тежко на съвестта на Виктор, карайки го да се чувства отговорен за унищожението и болката, които причинява. Чувството за вина го поглъща психически и физически, което води до влошаване на здравето му и постоянно чувство на разкаяние.
Изолация и самота :Действията и изборите на Виктор водят до изолация от тези, които обича и уважава. Манията му по научните му занимания го отчуждава от семейството и приятелите му, оставяйки го емоционално изолиран. Вината и страхът, които изпитва поради съществуването на създанието, още повече задълбочават самотата му, оставяйки го като самотен и преследван индивид.
Загуба и мъка :Героят на Виктор е белязан от дълбоко чувство на загуба и скръб в целия роман. Смъртта на близките му – включително брат му Уилям, приятелят му Хенри Клервал и годеницата му Елизабет – го оставя съсипан. Тези загуби засилват вината му и допринасят за цялостната му трансформация в мрачна и меланхолична фигура.
Приемане и изкупуване :В края на романа Виктор достига точка на приемане и желание за изкупление. Той осъзнава грешката на своите пътища и се опитва да изкупи действията си, като преследва създанието и се опитва да го унищожи. Въпреки че усилията му в крайна сметка се оказват напразни, стремежът на Виктор към изкупление демонстрира неговото израстване и признаване на последствията от неговото научно високомерие.
В заключение, характерът на Виктор Франкенщайн претърпява дълбока трансформация от амбициозен и страстен учен до обзет от вина и разкаян индивид. Романът изследва моралните и етични последици от научните занимания и последствията от това да си играеш на Бог. Чрез пътуването на Виктор читателите стават свидетели на дълбокото психологическо въздействие на действията му и натрапчивото наследство, което оставя след себе си.