Драматичните конвенции са неизказаните правила и очаквания, които управляват начина, по който пиесите се пишат, изпълняват и преживяват. Тези конвенции са се развили в продължение на векове театрална традиция и варират от култура до култура, но някои от най-често срещаните включват:
* Използването на диалог за предаване на история и характер. Диалогът е основното средство, чрез което героите в пиесата общуват помежду си и с публиката. Използва се за развитие на сюжета, развитие на герои и създаване на конфликт.
* Използване на конфликт за създаване на драма. Конфликтът е от съществено значение за създаването на завладяваща игра. То може да бъде вътрешно (в съзнанието на героя) или външно (между герои или сили). Конфликтът движи действието на пиесата и създава напрежение и вълнение.
* Използването на подчертан език за създаване на усещане за театралност. Пиесите често използват език, който е по-поетичен и стилизиран от ежедневната реч. Това може да помогне да се създаде усещане за повишена реалност и да накара пиесата да се почувства по-специална и важна.
* Използването на физическо движение за предаване на характер и емоция. Актьорите използват телата си, за да изразят мислите и чувствата на своите герои. Физическото движение може също да се използва за създаване на сценични картини и за установяване на обстановката на пиесата.
* Използването на звук и светлина за създаване на атмосфера. Звукът и светлината могат да се използват за създаване на различни ефекти в пиесата, от настройка на настроението до предоставяне на сигнали за действието.
* Използването на спектакъл за създаване на вълнение и чудо. Пиесите често използват спектакъл, за да създадат усещане за благоговение и чудо. Това може да се постигне чрез използването на сложни декори, костюми и специални ефекти.
Това са само няколко от многото драматични конвенции, които се използват в пиесите. Разбирайки тези условности, вие можете да оцените по-добре изкуството на театъра и да се насладите на многото му удоволствия.
Ето някои допълнителни примери за драматични условности:
* Deus ex machina: Внезапно, неочаквано събитие, което решава конфликт или проблем.
* Хамартия: Трагичен недостатък на характера.
* Hubris: Прекомерна гордост или самоувереност.
* Немезис: Сила, която води до падането на героя.
* Перипетия: Обратна съдба.
* Катарзис: Емоционалното освобождаване, което публиката изпитва в края на една трагедия.
Тези конвенции не винаги се използват във всяка пиеса, но могат да помогнат да се създаде усещане за структура и ред в театралното произведение. Те могат да се използват и за създаване на изненада, напрежение и емоционално въздействие.