Ето по-подробен анализ на характера и действията на Лиър, които са допринесли за падането му:
Прекомерна гордост: Гордостта и желанието на Лир да бъде уважаван и идолизиран от децата си са очевидни от началото на пиесата. Той изисква абсолютна лоялност и любов от дъщерите си и поставя любовта си в зависимост от тяхното ласкателство.
Несправедлива присъда: Погрешната преценка на Лир го кара да раздели кралството си единствено въз основа на декларациите за любов на дъщерите си, като пренебрегва истинската привързаност на Корделия и я прогонва заради нейната честност. Това решение поставя началото на последващите конфликти.
Пренебрегване на лоялността: Пренебрежението на Лир към лоялния Кент, който го предупреждава за фалшивостта на Гонерил и Регън, демонстрира склонността му да дава приоритет на ласкателството пред почтеността.
Липса на самосъзнание: Лир няма способността да разпознава собствените си грешки и последствията от действията си. Той упорито отказва да признае истината за дъщерите си и техните намерения.
Импулсивност: Лиър действа импулсивно и без да обмисля дългосрочните последствия. Той прогонва Корделия, пренебрегва съвета на Кент и по-късно проклина Гонерила и Регън, без да разбира напълно мотивите им.
В резултат на тези недостатъци и действия Лир страда от огромни душевни страдания, губи трона си и в крайна сметка изпада в лудост. Неговото страдание предизвиква съжаление и ужас, които са ключови елементи от дефиницията на Аристотел за трагически герой.
Падението на Лир не е причинено единствено от външни сили или съдба, а по-скоро от вътрешните недостатъци на характера му и собствените му избори. В този смисъл той илюстрира архетипа на трагичния герой, където падането на велик и уважаван индивид е резултат от техния собствен трагичен недостатък.