Тон: Това се отнася до височината, силата на звука и качеството на гласа на актьора. Променяйки тона си, актьорите могат да предадат различни емоции, като гняв, тъга, радост или изненада.
Флексия: Това се отнася до начина, по който гласът на актьора се повишава и понижава височината. Флексията може да се използва за създаване на акцент, за предаване на сарказъм или за внушаване на различни значения в текста.
Ритъм: Това се отнася до скоростта и времето на речта на актьора. Ритъмът може да се използва за създаване на усещане за неотложност, вълнение или напрежение.
Стрес: Това се отнася до ударението, което актьорът поставя върху определени думи или срички. Стресът може да се използва за привличане на вниманието към важни думи, за създаване на чувство за ритъм или за предаване на емоционалното състояние на актьора.
Артикулация: Това се отнася до начина, по който актьорът произнася думите. Ясната артикулация е важна, за да се гарантира, че публиката може да разбере какво казва актьорът. Въпреки това, актьорите могат също да използват артикулация, за да създадат специфични гласови ефекти, като неясен говор или чужд акцент.
Проекция: Това се отнася до способността на актьора да прожектира гласа си така, че да може да бъде чут ясно от публиката. Прожекцията е важна за актьори, които играят в големи театри или на открити места.
Дикция: Това се отнася до избора на актьора на думи и начина, по който са изречени. Дикцията може да се използва за създаване на конкретен характер или за отразяване на социалния статус или образование на актьора.
Звукови ефекти: Това са звуци, които се произвеждат от гласа на актьора, като въздишки, смях или кашляне. Звуковите ефекти могат да се използват за добавяне на реализъм към представлението или за създаване на специфична атмосфера.
Като овладеят тези вокални изрази, актьорите могат да създават мощни представления, които ангажират и забавляват публиката.