Уили Ломан, главният герой на пиесата, притежава няколко черти, които допринасят за неговата трагична природа:
Хубрис: Прекалената гордост и огромната увереност на Уили в собствените му способности в крайна сметка водят до неговото падение. Той вярва, че може да постигне голям успех чрез чиста решителност, пренебрегвайки променящия се свят около него.
Хамартия: Фаталният недостатък на Уили се крие в неспособността му да приеме реалността и да се адаптира към променящите се обстоятелства. Той упорито се придържа към остарелите си идеали, отказвайки да признае, че мечтата му за успех е непостижима.
Анагнориза: Уили преживява момент на себеосъзнаване, когато най-накрая разбира истината за живота си. Това разкритие обаче идва твърде късно и той не може да избегне трагичните последици от действията си.
Перипетия: Повратната точка в пиесата настъпва, когато Уили е уволнен от работа. Това събитие отключва поредица от нещастия, които в крайна сметка водят до трагичната му гибел.
Катарзис: Публиката изпитва чувство на съжаление и страх към Уили, които според Аристотел са необходими елементи за трагичен катарзис. Падането на Уили служи като предупредителна история, предупреждаваща за опасностите от високомерие и самозаблуда.
Освен това пиесата изследва темите за амбицията, материализма и преследването на американската мечта, всички от които допринасят за трагичния характер на историята на Уили.
В заключение Смъртта на продавача илюстрира пътуването на трагичния герой, тъй като недостатъците на характера, изборите и евентуалното падение на Уили Ломан предизвикват дълбока емоционална реакция у публиката и я оставят с усещане за трагедия.