Докато прологът се развива, Едип се обръща към своя народ, изразявайки решимостта си да открие причината за чумата и да накаже виновните. Той страстно се заклева да не остави камък необърнат в стремежа си към справедливост, дори ако това означава разкриване на отдавна заровени тайни.
В този драматичен пролог Софокъл установява ужасната ситуация в Тива, силното чувство за дълг на Едип и неотложността на разрешаването на мистерията около чумата. Публиката незабавно е въвлечена в конфликта и сложните събития, които ще последват, докато Едип тръгва на пътешествие на себеоткриване, което в крайна сметка води до трагично разкритие за собственото му минало.