1. Реалистична настройка:
Пиесата се развива в реалистична и разпознаваема американска среда. Сцените се развиват в тесния дом на Уили Ломан в Бруклин и околния квартал, изобразявайки реалностите на живота на долната средна класа в Америка след Втората световна война.
2. Всекидневни герои:
Героите в пиесата са обикновени и близки личности. Уили Ломан, главният герой, е трудолюбив, но застаряващ търговец, който се бори да свързва двата края и се бори с лични и професионални провали. Другите герои, като съпругата му Линда, синовете Биф и Хепи и техните взаимоотношения помежду си, са изобразени реалистично.
3. Общ език:
Диалогът в „Смъртта на търговец“ е прям и разговорен. Героите говорят по начин, който наподобява ежедневната реч, като избягват силно стилизирания или изкуствен език. Този общ език помага да се създаде усещане за автентичност и доближава публиката до преживяванията на героите.
4. Социален коментар:
Пиесата предлага критичен преглед на американското общество и неговите ценности. Чрез борбите на Уили Ломан Милър изследва теми като преследването на американската мечта, материализма и влиянието на капитализма върху хората и техните семейства. Социалният коментар на пиесата се корени в реалностите на американския живот и резонира с публиката на по-дълбоко ниво.
5. Психологически реализъм:
Милър навлиза във вътрешните мисли и емоции на своите герои, особено на Уили Ломан. Публиката получава представа за заблудите, фантазиите и психологическите конфликти на Уили. Този психологически реализъм добавя дълбочина и сложност към героите и техните мотивации, което ги прави по-свързани и човешки.
6. Трагични елементи:
„Смъртта на търговец“ използва елементи на трагедия, отличителна черта на класическия театър. Крахът на Уили Ломан е изобразен с усещане за неизбежност и патос. Неговите трагични недостатъци, като манията му за успех и неспособността му да се адаптира към променящите се обстоятелства, водят до окончателната му гибел.
Като цяло „Смъртта на търговец“ е пример за американския реалистичен театър чрез своята реалистична обстановка, близки герои, ежедневен език, социални коментари, психологически реализъм и включване на трагични елементи. Пиесата отразява преживявания от реалния живот, позволявайки на публиката да се свърже с героите и да размишлява върху по-широките проблеми, които представя.