1. Падането на Икара :
Първата представена сцена е падането на Икар, митологична фигура, която се опита да лети твърде близо до слънцето и падна до смъртта си. Тази трагедия е изобразена като малък, незначителен детайл в по-голям пейзаж, символизиращ как човешкото страдание често остава незабелязано или е засенчено от необятността на света.
2. Пейзаж с падането на Икара :
В тази картина орачът продължава работата си, сякаш не се вълнува от трагичното събитие, което се случва на заден план. Това безразличие отразява начина, по който природата и циклите на живота продължават да бъдат незасегнати от човешкото страдание, като подчертава контраста между борбите на индивида и по-големите, безлични сили в играта.
3. Стари майстори :
Стихотворението споменава "стари майстори", които наблюдават сцената от разстояние, което предполага историческа гледна точка на трагедията. Те създават усещане за приемственост, сякаш трагедията е повтаряща се тема в човешката история, но остават отделени от изобразеното непосредствено страдание.
4. Селската сцена на Брьогела :
Поемата се фокусира върху картина на Питер Брьогел Стария, където се разгръща селска сцена заедно с падането на Икар. Селяните продължават с ежедневните си дейности, без да обръщат внимание на трагедията над тях. Това подчертава несъответствието между личното, индивидуално преживяване на страдание и обществените, обществени аспекти на ежедневния живот.
5. Изкуството като средство за съзерцание :
Стихотворението завършва с размисъл на оратора за това как изкуството, особено картините в музея, ни позволяват да съзерцаваме трагедията и да осмисляме хаоса на живота. Като изобразява страданието и безразличието рамо до рамо, изкуството предоставя пространство за размисъл, съпричастност и разбиране, въпреки безмилостната природа на трагедията.
В обобщение, „Musée des Beaux Arts“ използва сцените, изобразени в музей, за да представи трагедията и реакциите към нея. Одън изследва контраста между човешкото страдание и безразличието на естествения свят, като същевременно подчертава ролята на изкуството, което ни позволява да обработваме и съзерцаваме тези трагедии, предлагайки усещане за перспектива и разбиране сред хаоса на живота.