В началото на пиесата Жулиет е младо, невинно и наивно момиче. Тя лесно се поддава на емоциите си и не обмисля нещата преди да действа. Това си личи в бързото й решение да се омъжи за Ромео, въпреки че го познава само от няколко часа.
Въпреки това, докато пиесата напредва, характерът на Джулиет претърпява значителен растеж и развитие. Тя става по-зряла, отговорна и осъзната. Това е особено очевидно в решението й да посегне на живота си, вместо да живее без Ромео.
Израстването на характера на Жулиета се ръководи от редица фактори, включително любовта й към Ромео, преживяванията й със загубата и взаимодействието й с други герои.
Любовта й към Ромео е най-важният фактор за нейното израстване. Ромео отваря очите на Жулиета за света и й показва какво е истинската любов. Той също така й помага да се види в нова светлина.
Преживяванията на Джулиет със загубата също допринасят за нейното израстване. Смъртта на братовчед й Тибалт и съпруга й Ромео опустошават Жулиета и я принуждават да се изправи срещу суровите реалности на живота. Тези загуби също й помагат да развие по-голямо чувство за съпричастност и разбиране.
И накрая, взаимодействията на Жулиета с други герои, като медицинската сестра и брат Лорънс, също играят роля в нейното развитие. Сестрата е източник на утеха и подкрепа за Жулиет, докато брат Лорънс й помага да взема трудни решения.
До края на пиесата Джулиет е израснала в силна, независима и самоосъзната жена. Тя вече не е наивното момиче, което беше в началото на пиесата. Тя е преживяла любов, загуба и предателство и е излязла от тези преживявания по-силна и по-зряла.
Израстването на характера на Джулиет е един от най-важните аспекти на пиесата. Това е свидетелство за умението на Шекспир като писател и неговото разбиране за човешката природа.