Един от най-ярките примери за безмилостен герой в пиесата е Абигейл Уилямс. Абигейл е млада жена, която лъжливо обвинява няколко невинни хора в магьосничество, мотивирана от желанието си да бъде с Джон Проктър, женен фермер. Въпреки опустошителното въздействие, което действията й имат върху общността, Абигейл не показва угризения и дори се опитва да оправдае поведението си, като твърди, че е действала при самозащита.
Друг пример за безмилостен характер е съдия Данфорт. Данфорт е председателстващият съдия на процесите за магьосничество и той е решен да изкорени всички следи от магьосничество в града. Данфорт обаче е по-загрижен за поддържането на властта си и поддържането на социалния ред, отколкото за осигуряването на справедливост. Той отказва да разгледа каквито и да било доказателства, които биха могли да оспорят вярванията му, и е готов да осъди невинни хора на смърт, за да запази собствената си власт.
Темата за безжалостността в "The Crucible" служи за подчертаване на опасностите от това да позволим на личните желания и пристрастия да замъглят преценката. Той също така служи като предупредителна история за важността на саморефлексията и поемането на отговорност за действията.