Тези, които гледат на проклятието на Фауст като на трагично, твърдят, че той е сложен и симпатичен герой, който в крайна сметка е унищожен от собствените си недостатъци. Фауст е брилянтен учен, който е воден от жажда за знания и власт. Той обаче е и горд и арогантен човек, който е готов на всичко, за да постигне целите си, дори това да означава да прокълне душата си. В този смисъл Фауст е трагична фигура, защото в крайна сметка е унищожен от собствената си амбиция.
Други твърдят, че проклятието на Фауст е акт на справедливост, защото той доброволно избира да сключи договор с дявола. Фауст е напълно наясно с свързаните рискове, но е толкова отчаян от знанието и властта, че е готов да поеме риска. В този смисъл проклятието на Фауст е справедливо наказание за греховете му.
В крайна сметка тълкуването на проклятието на Фауст като трагично или акт на справедливост е въпрос на лично мнение. Няма правилен или грешен отговор, тъй като пиесата може да се тълкува по много начини.