1. Падането на Макбет в немилост:Макбет започва пиесата като благороден и уважаван войн, почитан от своя крал и сънародници. Слизането му в мрака, водено от неговата амбиция и манипулациите на вещиците, прави падането му още по-трагично. Публиката става свидетел на трансформацията му от герой в безмилостен тиранин и това падение от благодатта предизвиква съжаление за дълбините, до които е потънал.
2. Вътрешният конфликт на Макбет:По време на пиесата Макбет се бори със съвестта си и изпитва силна вина и угризения за действията си. Публиката е запозната с неговия вътрешен смут и душевните терзания, които понася, докато се бори с последствията от своя избор. Неговите монолози разкриват неговата мъка, самоомраза и тежестта, която действията му са нанесли върху душата му, предизвиквайки съчувствие към страданието му.
3. Ролята и съдбата на лейди Макбет:Лейди Макбет, движещата сила зад първоначалните действия на Макбет, в крайна сметка се поддава на лудост и вина, срещайки трагичен край. Нейният произход е паралелен с този на Макбет и той е оставен сам да се изправи пред последствията от техните общи дела. Свидетелството на нейния упадък и дълбокия ефект от действията й върху живота на двамата задълбочи чувството на съжаление на публиката към Макбет.
4. Манипулацията на вещиците:Макбет несъмнено е отговорен за действията си, но публиката също е наясно с ролята, която вещиците играят в неговото падение. Техните пророчества и манипулации нападат неговата амбиция и уязвимост, поставяйки го по пътя на унищожението. Това добавя слой сложност към падането на Макбет и улеснява изпитването на съчувствие към човек, станал жертва на свръхестествени сили.
5. Възстановяването на реда:Краят на пиесата вижда възстановяването на законния крал и края на тираничното царуване на Макбет. Въпреки че това е необходимо за връщането на стабилността в Шотландия, то подчертава крайния провал на Макбет и загубата на всичко, на което някога е бил скъп. Контрастът между предишната му слава и сегашното му състояние предизвиква съжаление за трагичната фигура, в която се е превърнал.
Тези елементи се комбинират, за да създадат чувство на съжаление към Макбет в края на пиесата. Въпреки че действията му са достойни за съжаление и той трябва да се изправи пред последствията, Шекспир приканва публиката да съчувства на неговото падение, осъзнавайки сложността и човечността, които се крият под неговите трагични избори.