1. "Вятърът шепнеше през дърветата, носейки техните тайни със себе си." (Страница 15)
В този пример вятърът получава човешкото качество на шепот, което предполага, че той има глас и е способен на комуникация.
2. "Езерото блестеше на слънчевата светлина, повърхността му като огледало отразяваше небето." (Страница 30)
Тук езерото е персонифицирано, като му се дава способността да блести и да отразява небето, сякаш е съзнателно същество.
3. "Къщата беше висока и внушителна, прозорците й бяха като бдителни очи." (Страница 50)
В този случай къщата е олицетворена, като описва прозорците си като бдителни очи, което предполага, че има чувство за осъзнатост и наблюдение.
4. "Часовникът на полицата на камината тиктакаше равномерно, ритъмът му беше като сърцебиене." (Страница 80)
Часовникът получава човешка характеристика, като тиктакането му се оприличава на сърдечен ритъм, което означава, че има жизнена сила или усещане за живот.