Клишетата възникват от широкото им използване и познатост. Те стават конвенционални и често предават конкретна идея без много креативност. С течение на времето, когато една фраза се използва твърде често, нейната уникалност намалява и става по-малко ангажираща и запомняща се за публиката.
Освен това, когато дадена фраза се счита за клише, тя може вече да не улавя ефективно предвидената атмосфера или емоция, която първоначално е имала за цел да предаде. Тъй като клишетата губят свежестта си, те могат да започнат да се чувстват скучни или дори дразнещи за някои читатели или слушатели.
Проблемът с клишетата е, че те са склонни да заместват свежи и изобретателни начини за изразяване на нещо. Те могат да попречат на творчеството и оригиналността на езика, което води до липса на дълбочина и разнообразие в писмената или устната комуникация.
За да избегнат клишета, писателите и ораторите трябва да се стремят да намерят нов и по-описателен език, за да предадат своите мисли и емоции. Използването на ярки и конкретни думи, вместо да се разчита на изтъркани фрази, може да помогне за създаването на по-завладяваща и автентична връзка с публиката.