1. Създаване на доверие:
Като представя Макбет като смел и уважаван войн, Шекспир създава усещане за достоверност и възхищение към героя. Това първоначално положително изображение го прави по-въздействащ, когато героят на Макбет претърпява морален упадък по време на пиесата.
2. Засилване на трагичния ефект:
Контрастът между първоначалните благородни качества на Макбет и последвалото му спускане към тиранията и злото усилва трагичния ефект на пиесата. Публиката изпитва по-дълбоко чувство на съжаление и ужас, когато става свидетел на падането на някога почтен човек.
3. Създаване на драматично напрежение:
Първоначалният героизъм на Макбет създава драматично напрежение между присъщата му доброта и покваряващото влияние на властта. Този конфликт движи сюжета напред и държи публиката ангажирана в пътуването на героя.
4. Подчертаване на ролята на амбицията:
Утвърждавайки Макбет като смела и благородна фигура, Шекспир подчертава силата на амбицията и неконтролираното желание. То демонстрира как дори добродетелните хора могат да бъдат покварени от преследване на власт и лична изгода.
5. Предсказване на бъдещи събития:
Първоначалната доблест на Макбет предвещава по-късното му падение. Пророчествата на вещиците и неговият отговор на тях намекват за потенциалната тъмнина, която се крие в него, въпреки че е прославен за своите героични дела.
Като цяло, представянето на Макбет като смел и уважаван войник в самото начало подчертава сложността и трагичните измерения на неговия характер, засилва драматичното напрежение и засилва въздействието на неговата трансформация по време на пиесата.