Актьорите използват жестове, за да подобрят емоционалното въздействие на сцените и да създадат интуитивна връзка с публиката. Жестът може да бъде фин или широк, вариращ от обикновен жест на ръката до сложна последователност от движения. Чрез жестове актьорите могат да изобразят мислите, чувствата и намеренията на своите герои, без да разчитат единствено на диалог.
Жестът служи и като изразно средство на режисьора и драматурга за предаване на тематични елементи и символи в представлението. Изборът и изпълнението на жеста са съзнателни и допринасят за цялостната художествена визия на постановката. Жестът може да бъде натуралистичен или стилизиран и може да се използва в различни драматични форми, включително пиеси, мюзикъли, опери и изпълнителско изкуство.
Gestus е тясно свързан с концепцията за Verfremdungseffekt (дистанциращ ефект) в епичния театър на Бертолт Брехт. Брехт използва жестове, за да създаде критична дистанция между публиката и героите, позволявайки им да наблюдават и критично да анализират социалните и политически теми.
По същество жестът в драмата е важен инструмент за актьори, режисьори и драматурзи за предаване на значение, емоция и сложни идеи чрез физическо изражение и жестове.