1. Хамартия (дефект): Трагичният недостатък на Едип е неговата прекомерна гордост и любопитство. Той е твърде бърз да действа и твърде бавен, за да постави под съмнение собствените си предположения, което в крайна сметка води до неговото падение.
2. Перипетия (Обръщане): Ключовият момент в пиесата настъпва, когато Едип открива истината за своята самоличност и връзката си с Йокаста. Този обрат на съдбата е неочакван и пагубен за Едип.
3. Анагноризис (разпознаване) :Докато Едип разкрива истината за своето минало, той достига до по-дълбоко разбиране за себе си и действията си. Това признание за неговата трагична съдба е ключов елемент от неговата трагедия.
4. Катарзис (Пречистване) :Чрез емоционалното пътуване на пиесата, публиката преживява усещане за катарзис, което е прочистване на емоции като съжаление и страх. Страданието и падението на Едип предизвикват тези емоции в публиката, което води до усещане за очистване и пречистване.
5. Хубрис и съдба: Трагичното падение на Едип също е свързано с неговото високомерие или прекомерна гордост, което го кара да вярва, че може да избегне съдбата, предсказана от оракула. Този конфликт между човешкия избор и божествената съдба е централна тема на трагедията.
Като цяло, характерът на Едип въплъщава качествата на трагичен герой, което го прави завладяваща и емблематична фигура в класическата гръцка литература и трагедия.