1. Образи и метафори:Шекспир използва образи и метафори, за да създаде ярки ментални картини и сравнения, които предизвикват чувствата на героите. Например, когато Виола описва любовта си към Орсино, тя сравнява сърцето си с „хижа на върба“, където мислите „лежат плътни като листа през есента“. Това изображение предава дълбочината и интензивността на нейните емоции.
2. Каламбури и игра на думи:Шекспир включва каламбури, игра на думи и двусмислие, за да изрази скрити емоции и да осигури комично облекчение. Например, героят сър Андрю Агучеек често използва неправилно изречение и неправилно произношение, разкривайки липсата му на интелигентност, но също така добавяйки хумор към пиесата.
3. Soliloquies и Asides:Soliloquies позволяват на героите да изразят най-съкровените си мисли и чувства директно пред публиката. Например монологът на Малволио в действие II, сцена II разкрива истинската му същност и заблудите му за величие. Освен това, от друга страна, предоставят на героите начин да предадат мислите си на публиката, без други герои да ги чуят.
4. Диалог и ирония:Шекспир използва диалог, за да покаже контрастиращите емоции и недоразумения между героите. Например, остроумните разговори между Виола и сър Андрю Агучийк подчертават разликите в техния социален статус и личности, често създавайки иронични ситуации, които добавят хумор към пиесата.
5. Символизъм и мотиви:Символичните действия и повтарящите се мотиви допринасят за емоционалното въздействие на пиесата. Използването на дегизировки и погрешни самоличности символизира объркването и желанието на героите да прикрият истинските си чувства. Освен това музикалният мотив представя силата на емоциите да вълнуват душата и да влияят на човешкото поведение.
6. Поетичен език:Шекспир използва поетичен език, включително сонети, за да изрази емоциите на героите по засилен и лиричен начин. Например, херцог Орсино често говори в поетични стихове, отразявайки неговия романтичен и меланхоличен характер.
7. Емоционална кулминация:Пиесата достига емоционалната си кулминация в действие V, където сдържаните чувства и конфликти на героите достигат своя връх. Откровенията, конфронтациите и помиренията водят до катарзис на емоциите, оставяйки у публиката чувство на решение и емоционално удовлетворение.
Чрез умелото вплитане на тези езикови елементи Шекспир създава гоблен от емоции в „Дванадесета нощ“, улавяйки сложността на любовта, копнежа, измамата и себеоткриването. Пиесата демонстрира майсторството на Шекспир в езика като инструмент за изобразяване на нюансите на човешките чувства и универсалното човешко преживяване на любов, загуба и трансформация.