Стимулите могат да идват от различни източници и да приемат различни форми:
1. Текстови и литературни произведения: Пиесите, романите, поемите и кратките разкази могат да бъдат източници на вдъхновение и адаптация.
2. Исторически събития: Инцидентите от реалния свят и разказите за минали събития предоставят богат материал за драматизиране.
3. Лични преживявания: Художниците могат да черпят от личния си опит, спомени и наблюдения като стимули за своята работа.
4. Социални и политически явления: Настоящите обществени тенденции, проблеми и събития могат да разпалят разговори чрез театъра.
5. Визуално изкуство: Картини, фотографии, скулптури или други форми на визуално изкуство могат да послужат като вдъхновение за сцената.
6. Музика: Звукови пейзажи, мелодии или отделни песни могат да предизвикат емоционални реакции и да осигурят слухови стимули за изпълнения.
7. Движение: Физически жестове, танци или кинестетични преживявания могат да бъдат стимули за хореографски или базирани на движение произведения.
8. Природа и околна среда: Природните пейзажи, екологичните концепции или метеорологичните модели могат да стимулират изпълнения, които изследват човешките взаимоотношения с околната среда.
9. Технология: Технологичните иновации, цифровите платформи или мултимедията могат да предложат уникален стимул за експериментални театрални практики.
10. Обекти: Един на пръв поглед битов предмет може да се превърне във фокус на представление, подтиквайки към изследване на неговата символика и значения.
Стимулите стимулират творческото сътрудничество в рамките на театрална компания, позволявайки на артистите да интерпретират, анализират и превеждат своите избрани вдъхновения в драматично представяне. Те дават основа за развитието на героите, сюжета, темите и цялостната художествена визия на една театрална постановка.