Влиянието на Уилям Шекспир върху съвременната култура не е наследство – то е жива инфраструктура. Неговият език, герои и разкази проникват глобалната култура на всеки ниво – от учебни програми до блокбъстър филми, от ежедневни идиоми до висок дипломатически риторика.
Неговите пиеси, сонети и стихове показват майсторство, което продължава да поставя стандарта за драматургическо писане. Писatele по целия свят приспособяват, отговарят и спорят с неговите структури – било съзнателно (Еме Сезер „Буря“) или не (безбройните истории, които рециклират неговите архетипични конфликти).
От Ройал Шекспир Компани до общностни театри, неговите пиеси остават най-изпълняваните в историята. Техните универсални теми – власт, любов, ревност, идентичност, смъртност – превеждат се през култури и епохи.
Филм, телевизия, опера, балет, мюзикъл, графични романи, видео игри – Шекспирови адаптации са собствена индустрия. Герои като Хамлет, Леди Макбет и Фолстъф са станали културен кратък път. Цитати („Бъда или не бъде“, „Весь свят е сцена“) функционират като споделен речник.
Шекспир е измислил или популяризирал стотици думи и фрази, днес стандартни в английския: „bedroom“, „lonely“, „assassination“, „cold-blooded“, „break the ice“, „heart of gold“, „wild-goose chase“. Ние говорим неговите изобретения ежедневно.
Неговите произведения са ядро на учебните програми глобално, обучавайки поколения в близко четене, риторичен анализ и емпатия за перспективи, далечни во времето и обстоятелствата.
Преведени на практически всеки език, Шекспир действа като транснационална културна валута – турне на Британския съвет, глобални фестивали и академични обмени всичко се върти около неговия канон.
Шекспир не е „в“ съвременната култура. Той помага да я конституира.