Абстрактните драми често предизвикват традиционните граници на театъра и могат да включват елементи на танц, музика и визуално изкуство. Те могат също така да бъдат представени в нетрадиционни пространства за представяне, като галерии, складове или дори външни настройки.
Някои примери за абстрактни драми включват:
* В очакване на Годо на Самюъл Бекет
* Харолд Пинтър Пазачът
* Кой се страхува от Вирджиния Улф? на Едуард Олби
* Розенкранц и Гилденстерн са мъртви на Том Стопард
* Blasted на Сара Кейн
Абстрактните драми могат да бъдат предизвикателни и взискателни за публиката, но могат да бъдат и много възнаграждаващи. Те предлагат уникален и провокиращ мисълта начин за изследване на сложни идеи и емоции и могат да разкрият нови възможности за театрално изразяване.