Поза: Това се отнася до начина, по който актьорът държи тялото си. Може да предаде важна информация за личността, душевното състояние и социалния статус на героя. Например, човек, стоящ висок с рамене назад, може да означава увереност и сила, докато прегърбена поза може да предполага несигурност или подчинение.
Жестове: Това са умишлени движения на тялото, ръцете и ръцете, които предават конкретни значения. Жестовете могат да се използват за изразяване на емоции, подчертаване на думи или обозначаване на действия. Например, стиснатият юмрук може да символизира гняв или решителност, докато отворената длан може да представлява откритост или покана.
Изражение на лицето: Лицето е една от най-изразителните части на тялото и играе решаваща роля в предаването на емоции. Актьорите използват изражението на лицето си, за да покажат широк спектър от емоции, от радост и любов до тъга и гняв. Най-фините промени в лицевите мускули могат да предадат нюансирани емоции и намерения.
Контакт с очите: Контактът с очите е важна форма на невербална комуникация в драмата. Посоката на погледа на актьора, интензивността на зрителния им контакт и продължителността на погледа му могат да предадат важни послания. Например директният зрителен контакт може да означава увереност или увереност, докато извърнатите очи могат да предполагат срамежливост, вина или измама.
Проксемика: Това се отнася до използването на лично пространство и дистанция в драмата. Начинът, по който героите се позиционират един спрямо друг, може да предаде динамика на властта, социални йерархии и емоционални връзки. Например, стоенето близо до някого може да показва близост или интимност, докато поддържането на дистанция може да предполага формалност или незаинтересованост.
Ансамбъл движение: В групови сцени или ансамблови представления координираното движение на актьорите може да създаде усещане за сплотеност, единство или контраст. Актьорите могат да се движат в унисон, за да предадат чувство за съответствие или 集団性, или могат да използват контрастни движения, за да подчертаят отделни герои или конфликти.
Ефективният език на тялото в драмата помага да се предаде вътрешният свят на героя, да се подобри достоверността на представлението и да се създаде силна връзка с публиката. Тя позволява на актьорите да изразяват емоции, намерения и взаимоотношения, без да разчитат единствено на диалог.