* "Когато умре,
Вземете го и го изрежете на малки звезди,
И той ще направи лицето на небето толкова хубаво
Че целият свят ще бъде влюбен в нощта
И не се прекланяйте пред яркото слънце." (Ромео, действие III, сцена II)
Тази метафора сравнява красотата на Ромео със звездите, което предполага, че той е толкова красив, че може да направи нощното небе по-красиво от деня.
* „Но, меко, каква светлина се пробива през онзи прозорец?
Това е изтокът, а Жулиета е слънцето." (Ромео, действие II, сцена II)
Тази метафора сравнява Жулиета със слънцето, което предполага, че тя е източникът на светлина и красота в света на Ромео.
* „О, Ромео, Ромео, защо си Ромео?
Отречете се от баща си и отречете името си;
Или, ако не искаш, бъди само заклета в любовта ми,
И вече няма да бъда Капулети." (Жулиета, действие II, сцена II)
Тази метафора сравнява любовта на Жулиета към Ромео с отричане на собствената й идентичност, което предполага, че тя е готова да се откаже от всичко за него.
* „Тези насилствени удоволствия имат насилствени цели,
И в триумфа си умират, като огън и прах,
Които, докато се целуват, консумират." (Ромео, действие II, сцена VI)
Тази метафора сравнява любовта между Ромео и Жулиета с целувка, която поглъща и двамата, което предполага, че любовта им в крайна сметка е разрушителна.
* "Моята щедрост е безгранична като морето,
Моята любов като дълбока; колкото повече ти давам,
Колкото повече имам, защото и двете са безкрайни." (Жулиета, действие II, сцена II)
Тази метафора сравнява любовта на Жулиета към Ромео с морето, което предполага, че е дълбоко и неизчерпаемо.