Припев: Те включиха хор, който коментира действието, осигури контекст и изрази колективни емоции.
Митове и легенди: Гръцките драми често са черпели вдъхновение от митове и легенди, известни на публиката, което прави историите лесни за разбиране.
Трагичен герой: Главният герой, често благороден герой с трагичен недостатък, преживява падение поради собствените си действия или обстоятелства, което води до тяхната трагична съдба.
Съдба и съдба: Гръцките драми изследват темите за съдбата, божествената намеса и ролята на съдбата при оформянето на човешкия живот.
Hubris and Nemesis: Концепцията за надменност (прекомерна гордост) и враг (възмездие) беше обща тема, подчертаваща последиците от арогантността и необходимостта от умереност.
Естетическа красота: Гръцките драми са били известни със своя поетичен език, красноречиви речи и хармонична структура, демонстриращи високо уважение към естетическата красота и майсторството.
Образователна стойност: Гръцките драми се смятаха за важна част от образованието, внушавайки морални ценности, насърчавайки критичното мислене и укрепвайки обществените норми.
Артистичен израз: Гръцките драми позволяват експериментиране, творчество и изследване на сложни теми, което ги прави значими произведения на художествено изразяване.
Произход в ритуалите: Някои учени смятат, че гръцките драми произхождат от древни религиозни ритуали и празници, почитащи божества като Дионис, богът на виното и плодородието.