Съвременната драма продължава да включва пантомимата като начин за подобряване на разказването на истории. Често се използва в комедии, драми и мюзикъли, за да добави хумор, да предаде емоция и да създаде визуален интерес. Ето някои често срещани начини, по които пантомимата се използва в драмата:
Физическа комедия :Пантомимата може да се използва за създаване на физически комедийни съчетания, които разчитат на преувеличение, шамар и визуални шегове. Този тип пантомима често се използва в шамарски комедии, като тези на Чарли Чаплин или Бъстър Кийтън.
Жест :Пантомимата може да се използва и за предаване на емоция или разказване на история чрез жестове и движения на тялото. Тази техника често се използва, когато има малко или никакъв диалог и актьорите разчитат на своите жестове, за да пренесат разказа. Пример за това е известният "Mime Act" от филма "Limelight" от 1952 г.
Охарактеризиране :Пантомимата може да се използва за създаване на различни герои и определяне на техните личности чрез движение. Например, в пиесата „В очакване на Годо“ от Самюъл Бекет, пантомимата е използвана, за да създаде два главни героя, Владимир и Естрагон, с ясно изразена физика и странности.
Символизъм :Пантомимата може да се използва за създаване на символи и метафори за подобряване на значението на пиесата. Например в пиесата „Чайка“ от Антон Чехов героинята Нина използва пантомима, за да изиграе сцена, в която тя е ранена чайка. Тази визуална метафора символизира наранения й дух и емоционалната болка, през която преминава.
Поредици от танци и движения :Пантомимата често може да върви ръка за ръка с танци и поредици от движения. В музикалния театър, например, пантомимата често се включва в танцови съчетания, за да разкаже историята и да засили драматичното въздействие. Пример за това е известната „Сцена на балкона“ от мюзикъла „Уестсайдска история“, където актьорите използват пантомима, за да изобразят романтичен момент.