Хамартия :Трагичният недостатък на Креон е неспособността му да контролира емоциите и импулсите си. Той бързо се ядосва и взема прибързани решения, често без да мисли за последствията. Неговите емоционални изблици и импулсивни действия допринасят за падането му. Например, когато Хемон го умолява да пощади живота на Антигона, Креон гневно отказва и нарежда екзекуцията на Хемон. Това импулсивно решение води до самоубийството на Хемон и допълнително задълбочава трагедията на Креон.
Перипетия :Повратната точка в историята на Креон е, когато той научава за смъртта на Хемон и Евридика. Осъзнаването на последствията от действията му окончателно го отърсва от високомерието и гордостта му, но е твърде късно. Обръщането на съдбата му е бързо и опустошително, тъй като той остава сам и съкрушен, изправен пред последствията от трагичните си избори.
Анагноризис :Моментът на самопризнание и реализация на Креон идва, когато той разбира степента на своите грешки. Той признава, че е сгрешил, като се е противопоставил на боговете и че действията му са довели до унищожаването на семейството му. Този момент на самоосъзнаване и осъзнаване на собствените му недостатъци допринася за трагичното му падение.
Катарзис :Трагичното пътуване на Креон предизвиква чувство на съжаление и страх у публиката, което води до катарзис. Неговото страдание и падение служат като предупредителна история за опасностите от високомерието, импулсивните действия и важността да се вслушваме в мъдростта и съветите. Чрез неговите трагични преживявания публиката може да изпита чувство на емоционално освобождаване и да придобие представа за сложността на човешката природа и последствията от гордостта и арогантността.