1. Криза на идентичността: Чарити се бори да определи своята идентичност и цел в живота. Тя се чувства неудовлетворена от сегашния си живот на привилегирована социалистка и усеща, че я чака нещо по-смислено.
2. Емоционална сдържаност: Чарити потиска своите емоции и желания поради обществените очаквания. Тя се чувства раздвоена между истинските си чувства и необходимостта да се съобразява със строгите правила на своето общество от висшата класа.
3. Желание за свобода: Благотворителността копнее за свобода от обществените ограничения и традиционните норми. Тя копнее да се освободи от повърхностността на социалния си кръг и да изпита истински, неподправени емоции.
4. Страх от интимност: Чарити се страхува от емоционална уязвимост и интимност. Тя избягва да създава дълбоки връзки с другите, страхувайки се, че може да бъде осъдена или разочарована. Този страх й пречи да изпита истинска любов и удовлетворение.
5. Търсене на автентичност: Чарити търси автентичност и цел във връзките си, но открива, че в социалния й кръг липсва съдържание. Тя копнее за автентични връзки и преживявания, които надхвърлят повърхностността.
Тези вътрешни конфликти кулминират в решението на Чарити да избяга от ограниченията на своя социален кръг и да се впусне в пътешествие на себеоткриване, като в крайна сметка намира смисъл и удовлетворение в природата и истинските взаимоотношения.