Мустафа Саид разказва на Ахмед за миналото си и връзката си с оазиса. Той разкрива, че някога е бил богат търговец, който е живял в града, но е избрал да изостави материалистичния си живот и да намери мир и уединение в пустинята. Той превърна пустия оазис в буйна градина, пълна с финикови дървета, и го превърна в свое светилище.
Докато Ахмед слуша историите на Мустафа, той започва да разсъждава върху собствения си живот, връзката си с племето и разбирането си за света. Той осъзнава, че е на кръстопът, разкъсван между традиционните начини на своето номадско съществуване и очарованието на модерния и материалистичен свят.
По време на разговора им Мустафа разказва притча за бедуин, който среща джин и изразява три желания:голямо количество фурми, силата да лети и способността да се върне у дома. Желанията на бедуина символизират неговите желания за богатство, свобода и връзка с корените му.
Притчите и разговорите на Мустафа подтикват Ахмед да разсъждава върху природата на времето, стремежа към щастие и значението на мястото на човека в света. Мъдростта на стареца предизвиква Ахмед да постави под съмнение своите ценности и приоритети, карайки го да преразгледа собствения си път и посоката на живота си.
В крайна сметка Ахмед напуска оазиса и се присъединява отново към своето племе, въоръжен с нови прозрения и по-дълбоко разбиране за себе си. Той носи със себе си шепа фурми, които служат като осезаемо напомняне за срещата му с Мустафа Саид и дълбокото влияние, което е оказала върху живота му.