Как музиката създава напън в "Е.Т. – извънземен"
Музикалната партитура на Джон Уилямс за Е.Т. е майсторски урок в създаване на напън чрез музикално разказване.
- Главна тема: Високосочена синтезаторна мелодия, извикваща удивление, мистерия и чуждост на извънземния
- Внезапни динамични смени: Резки промени в силата/интензивността шокират гледача (напр. първият път, когато се показва Е.Т.)
- Дисонансни хармонии: Невыносими акорди отразяват страх, несигурност и опасност
- Синтезаторни текстури: Електронни звуци размиват границите между реалност и фантазия, усилвайки "страшния" ефект
- Крещендо: Постепенни нараствания, стигащи виртуозни моменти на висок напрежение (преследването с велосипеди, бягането в гората)
- Синкопирани ритми: Извън такта модели прехвърлят сърдечност, преследване и нестабилност
- Минималистични звукови пейзажи: Редки, тихи моменти повишават очакването преди развязката
Емоционален обхват
Партитурата безпроблемно смесва напън с топлина (темата за полет), самотност и триумф. Това не е просто "страшна музика" — това е емоционална архитектура, която води публиката през пътешествието на Е.Т.
Спечели Уилямс неговата 4-ра "Оскар" (Най-добра оригинална музика, 1983).