Припевът подчертава чувството на срам на разказвача, описвайки как техните собствени действия са ги довели до точка на самоосъждане. Те признават недостатъците си и се чувстват в капан на цикъл от саморазрушително поведение, чувствайки се недостойни за прошка или изкупление. Текстовете предават дълбоко чувство на отчаяние и безпомощност, тъй като индивидът признава щетите, които е причинил на себе си и потенциално на другите.
В цялата песен има желание за спасение, копнеж за освобождаване от вътрешното страдание и усещането, че се „давиш в тежестта на [техните] решения”. Мостът предлага искрица надежда, изразявайки решимостта на разказвача да се издигне над миналото си и да преодолее мрака вътре.
Като цяло „Срам“ служи като трогателен размисъл върху човешкия капацитет за самопричинена болка и продължаващата борба за намиране на себеприемане и вътрешен мир. Той навлиза в сложността на човешките емоции и тежестта на минали грешки, резонирайки с онези, които се чувстват смазани от собственото си бреме на вина и срам.