Какъв е примерът за самонадеяност, използван във второ действие Ромео и Жулиета?

Пример за самонадеяност, използвана в действие 2 на Ромео и Жулиета е, че Ромео сравнява Жулиета с изгряващото слънце, а самата тя е толкова по-красива, че е затъмнила „челото на Синтия“.

„Но, меко! Каква светлина се пробива през онзи прозорец?

Това е изтокът, а Жулиета е слънцето.

Стани, честно слънце, и убий завистливата луна,

Който вече е болен и блед от мъка,

Че ти, нейната прислужница, си много по-справедлива от нея:

Не бъди нейна слугиня, тъй като тя е завистлива;

Весталската й ливрея е болнава и зелена,

И не го носят само глупаците. Изхвърлете го.

Това е моята дама; О, това е любовта ми!..." (2.2.2-8)