Основната цел на трагедията е да представи падането на благороден или виден герой поради съдба, морални недостатъци или грешки в преценката. Чрез това падение трагедиите изследват човешкото съществуване, морални дилеми и универсални теми като справедливост, амбиция, любов и загуба.
Ставайки свидетел на борбите и страданията на трагичния герой, публиката изпитва чувство на съпричастност и скръб. Това чувство на съжаление обаче често е придружено от възхищение от благородните качества и силата на главния герой пред лицето на несгодите. Трагедиите имат за цел да провокират критично мислене и емоционално участие, а не просто да причинят депресия.
Емоционалната реакция към трагедия е катарзисна; позволява на публиката да освободи интензивни емоции като съчувствие, мъка и страх в безопасна и контролирана среда. Чрез този катарзис трагедиите могат в крайна сметка да повдигнат духа на публиката, като предоставят прозрение за човешката природа и насърчават саморефлексия и съзерцание.
Следователно, докато трагедиите се занимават с тежка тема и представят трудни обстоятелства, тяхната цел не е само да депресират публиката. Те изследват сложни екзистенциални теми и човешки преживявания, предлагайки моменти на дълбок емоционален резонанс и провокиращи мисли идеи, които могат да стимулират личното израстване и разбирането на човешкото състояние.