В контекста на монолога Жулиета изразява своята мъка и объркване от фамилното име на Ромео и произтичащите от това обществени бариери, които то налага на връзката им. Поставяйки под въпрос самоличността на Ромео и ролята, която тя играе в тяхната любовна история, Жулиета използва името на Ромео като метоним на по-големите сили, които заплашват тяхното щастие. Жалбата на Жулиета за това защо Ромео носи името на нейния семеен враг символизира конфликта между любовта и обществените задължения, подчертавайки темата за звездните любовници и ограниченията, наложени им от техните семейства и общество.
На по-широко ниво тази метафора надхвърля личната дилема на Жулиета и предава универсалната човешка борба срещу външните обстоятелства, които могат да попречат на преследването на любовта и щастието. Той резонира с вечната тема за любовта, която побеждава всички, и мощния копнеж за преодоляване на пречките, за да бъдеш с човека, когото обичаш, независимо от обществените норми или очаквания.
Чрез този метафоричен език Шекспир изработва трогателен израз на сърцераздирателните емоции на Жулиета и по-дълбоките последици от тяхната забранена любов, оставяйки трайно въздействие върху сърцата и умовете на читателите и публиката.