Хамлет несъмнено е описан като дълбоко морален индивид, който се бори с моралните последици от действията си и обмисля етичните принципи около отмъщението, справедливостта и дълга. Въпреки това, той също изпитва силни емоции, като скръб, гняв и колебание, които могат да замъглят преценката му и да доведат до импулсивни решения.
Шекспир представя моралния компас на Хамлет като многостранен и развиващ се. Първоначално Хамлет е представен като съзерцателен и философски персонаж, но с напредването на пиесата той става по-решителен и решен да отмъсти за смъртта на баща си. Някои от действията му, като заговора да хване Клавдий в капан и постановката на пиесата „Капанът за мишки“, могат да се разглеждат като морално сложни и дори измамни.
В основата на моралните борби на Хамлет е неспособността му да съчетае личния си стремеж към отмъщение с моралните и обществени очаквания за ролята му на принц и син. Неговият вътрешен смут произтича от конфликта между това, което чувства, че трябва да направи (да отмъсти за баща си) и етичните и прагматични съображения, които съпътстват подобна задача.
Като цяло, докато Хамлет демонстрира моменти на морално съзнание и етично разсъждение, неговите действия не се ръководят от единен, последователен кодекс на поведение. Неговият морален път е белязан от сложност, непоследователност и влияние както на вътрешни, така и на външни фактори.