1. Погрешно насочване: Авторът внимателно заблуждава читателя в цялата история, предоставяйки улики и информация, които изглежда сочат към различен край. Например, читателят е накаран да вярва, че главният герой, Джак, е преследван от призрак или някакво свръхестествено същество. Това грешно насочване прави действителния изненадващ край, който разкрива истинската природа на събитията, още по-изненадващ.
2. Предизвестяване: Въпреки че насочва погрешно вниманието на читателя, авторът също така използва фини предзнаменования, за да намекне за изненадващия край. Тези намеци често са толкова внимателно вплетени в историята, че може да не се забелязват веднага, но стават по-ясни и по-значими в ретроспекция, след като краят е разкрит.
3. Темпо и напрежение: Авторът контролира темпото на историята, за да създаде напрежение и да създаде усещане за неотложност. Събитията в историята се развиват бързо към края, оставяйки малко време на читателя да обмисли напълно или да предвиди предстоящия обрат. Това бързо темпо допринася за изненадата и въздействието на края.
4. Развитие на характера: Авторът развива героите по такъв начин, че техните действия и поведение допринасят за изненадващия край. Например, привидно ирационалният страх на главния герой от паяци играе решаваща роля във финалното разкритие.
5. Образност и символика: Авторът използва ярки образи и символика, за да създаде зловеща атмосфера и усещане за мистерия. Тези елементи допълнително отвличат вниманието на читателя от истинското обяснение и правят изненадващия край по-неочакван.
Чрез умелото съчетаване на тези техники, авторът на „Прозорец с дъски на историята“ създава история, която държи читателя ангажиран, изненадва го с неочакван обрат и оставя у него трайно впечатление.