Когато адаптира литературно произведение за театър, драматургът или адаптаторът трябва да вземе решения за това как да представи историята, героите и темите по начин, който е едновременно верен на оригинала и ефективен на сцената. Това може да включва уплътняване на историята, изрязване или комбиниране на герои и промяна на времевата линия или обстановка. Драматургът трябва също така да обмисли как да преведе езика и образите на оригиналното произведение във визуална и перформативна среда и как да създаде драматична арка, която да ангажира и забавлява публиката.
Театралната адаптация може да бъде сложен и предизвикателен процес, но може да бъде и възнаграждаващ. Като обмислят внимателно оригиналното произведение и го адаптират към уникалните изисквания на сцената, драматурзите могат да създадат мощни и вълнуващи театрални преживявания, които оживяват литературата по нов и динамичен начин.
Някои известни примери за театрални адаптации включват:
* Пиесите на Уилям Шекспир, много от които са базирани на исторически събития или по-ранни литературни произведения.
* Адаптацията на Артър Милър по пиесата на Хенрик Ибсен „Куклената къща“.
* Адаптация на Тенеси Уилямс по романа на Карсън Маккълърс „Сърцето е самотен ловец“.
* Адаптацията на Тони Кушнър по романа на Тони Кушнър "Ангели в Америка".
* Адаптацията на Маргарет Едсън по нейната пиеса "Wit."