В драмата стимулът е всичко, което предизвиква реакция от персонаж. Това може да бъде събитие, част от диалог, движение или дори обект. Драматургът използва стимули, за да създаде конфликт и напрежение и да мотивира действията на героите. Например в пиесата "Ромео и Жулиета" враждата между двете семейства е стимул, който води до трагичния край. В пиесата „Куклен дом“ откритието на Нора, че съпругът й е фалшифицирал подписа й, е стимул, който я кара да го напусне.
Стимулите могат да се използват и за разкриване на вътрешните мисли и чувства на героите. В пиесата „Стъклената менажерия“ обсебеността на Аманда от успеха на децата й е стимул, който разкрива собствената й несигурност и страхове. В пиесата „Смъртта на търговец“ ретроспекциите на Уили към миналото му са стимул, който разкрива корена на неговия провал като продавач.
Ефективното използване на стимули е от съществено значение за създаването на динамична и увлекателна драма. Чрез внимателно подбиране и поставяне на стимули, драматургът може да създаде влакче от емоции за публиката и да я държи на ръба на стола до самия край.