Един ден Лора получава нов пациент, младо момиче на име Кристина, която е няма, откакто родителите й загинаха в автомобилна катастрофа. Травматизираното състояние на Кристина се дължи на автомобилната катастрофа, която отне и живота на родителите й, оставяйки я с дълбок психологически белег.
Когато Лора започва да работи с Кристина, тя открива, че момичето не е единственото дете в центъра, което се бори с дълбоко вкоренени емоционални проблеми. Всяко дете има своя уникална история на болка и травма.
Лора бързо развива връзка с Кристина и другите деца, когато те се отварят към нея и й доверяват най-дълбоките си страхове и тайни. Тя научава, че мнозина са преживели малтретиране, пренебрегване и изоставяне. Техните емоционални белези са дълбоки и ги карат да се чувстват изгубени и сами.
Решена да им помогне да се излекуват, Лора използва различни терапевтични техники, за да им помогне да преработят травмата си и да започнат пътя към възстановяването. Чрез арт терапия, музикална терапия и групови сесии децата започват да изразяват сдържаните си емоции и бавно възстановяват доверието си в света.
По време на филма се разкрива, че самата Лора не е имунизирана срещу емоционални борби. Тя носи личните си травми и тревоги, произтичащи от детството, с които се сблъсква, докато се занимава с децата.
Докато се потапя в живота на децата и техния лечебен процес, Лора започва да изгражда силни връзки с тях. Техните истории я трогват дълбоко и тя е решена да им помогне да намерят щастие и надежда за бъдещето.
Въпреки това, директорът на центъра, Симон, се тревожи за интензивната ангажираност на Лора с децата и нейния нестандартен подход към терапията. Той вярва, че може да бъде по-скоро вредно, отколкото полезно. Лора се разочарова от неговия скептицизъм и сблъскващи се методологии и напрежението между тях ескалира.
В ключова сцена Кристина решава да се изправи срещу потисканата си скръб, като най-накрая говори за автомобилната катастрофа и загубата на родителите си. Нейната проява на смелост вдъхновява другите деца да се изправят срещу собствените си демони, което води до мощен пробив.
Докато децата напредват по своето лечебно пътуване, те започват да създават дълбоки приятелства и да се подкрепят взаимно чрез споделените си преживявания. Лора става свидетел на тяхната трансформация и осъзнава положителното влияние, което е оказала в живота им.
Филмът обаче придобива мрачен обрат, когато Симон настоява да приложи електрошокова терапия на едно от децата, твърдейки, че това е единственият ефективен начин да ги излекува. Лора категорично се противопоставя на това лечение, опасявайки се, че може да навреди на децата.
В тежка конфронтация, Лора разкрива неетичните практики на центъра пред властите, което води до ареста на Симон. Центърът се закрива, а децата се настаняват в по-подходящи заведения.
Впоследствие Лора разсъждава върху въздействието, което е оказала върху децата, и уроците, които е научила от тях. „Деца“ в крайна сметка служи като мощен коментар за издръжливостта и силата на децата, които са се сблъскали с огромна травма, и решаващата роля на съпричастността и разбирането в подпомагането им да се излекуват.