Букви: Децата редовно пишеха писма до своите родители, братя и сестри и други членове на семейството. Тези писма често съдържаха актуализации за техния живот, чувства и преживявания в новата им среда.
Пощенски картички: Децата също изпратиха пощенски картички като бърз и удобен начин да споделят новини със семействата си. Пощенските картички бяха по-достъпни и по-бързи за писане в сравнение с писмата.
Телефонни разговори: Евакуираните деца понякога се обаждаха по телефона на семействата си, ако имаше наличен телефон в домакинството им или наблизо. Въпреки това телефонните разговори бяха ограничени поради ограниченията и прекъсванията, причинени от войната.
Посещения: В някои случаи семействата успяха да посетят своите евакуирани деца по време на празници или специални поводи. Подобни посещения обаче често са били рядкост поради ограниченията за пътуване и предизвикателствата на военновременния транспорт.
Бюлетини за евакуирани: Някои евакуирани райони публикуваха бюлетини или бюлетини, които съдържаха новини и информация за евакуираните деца, техните дейности и живота им в приемащите общности.
Комисии за грижи: В някои райони бяха създадени комисии за грижа за подпомагане на евакуираните деца и техните семейства. Тези комисии често улесняваха комуникацията между децата и техните семейства и предоставяха помощ при организирането на посещения или поддържането на контакт.
Организации и инициативи: Бяха създадени различни организации и инициативи, за да помогнат на евакуираните деца да останат свързани със своите семейства и общности. Един забележителен пример беше Съветът за приемане на деца в чужбина (CORB), който уреди децата от Обединеното кралство да бъдат евакуирани в задгранични места, като Канада и Австралия, и предостави подкрепа за тяхното благосъстояние и контакт със семействата им.