* Вятърът: „Вятърът, който цял ден свиреше тъжна мелодия, изведнъж избухна в див, радостен писък.“ (Това дава на вятъра човешки емоции и действия.)
* Дърветата: „Дърветата се изправиха като стражи, клоните им се протегнаха, сякаш за да посрещнат зората.“ (Това сравнява дърветата с пазачи и им дава усещане за цел и намерение.)
* Къщата: „Старата къща с двускатен покрив и капандури сякаш им се усмихваше.“ (Това придава на къщата човешки качества, включително способността да се усмихва.)
* Потокът: — Поточето весело се закикоти, докато танцуваше над камъните. (Това дава на ручея способността да издава звуци и да действа с човешки емоции.)
* Слънцето: „Слънцето се скри зад хълмовете, боядисвайки небето в пурпурен и златен блясък.“ (Това описва действията на слънцето, сякаш е художник.)
Тези примери показват как Л. М. Монтгомъри използва персонификация, за да създаде ярки изображения и да съживи естествения свят. Тази техника помага да се направи историята по-ангажираща и добавя слой дълбочина към описанията.