Основните трудности, допринесли за свикването на Конвенцията в Анаполис през септември 1786 г., включват:
1. Търговия и търговия: Уставът на Конфедерацията не предоставя адекватни механизми за регулиране на междудържавната и външната търговия. Държавите са изправени пред предизвикателства при координирането на тарифите, митата и разпоредбите, което води до конфликти и икономическа неефективност.
2. Права за навигация: Река Потомак, която служи като жизненоважен транспортен маршрут за няколко щата, беше под юрисдикцията както на Вирджиния, така и на Мериленд. Разногласията относно правата за навигация и търговския достъп доведоха до напрежение между тези държави.
3. Искове за западни земи: Няколко щата имаха конкуриращи се териториални претенции към земи в западната граница, особено долината на река Охайо. Споровете относно тези претенции за земя създадоха несигурност и напрежение между държавите.
4. Финансови слабости: Уставът на Конфедерацията не дава правомощия на федералното правителство ефективно да събира приходи или да регулира валутата. Това доведе до финансова нестабилност, като държавите издадоха свои собствени валути, което доведе до объркване и недоверие.
5. Липса на централен орган: Уставът на Конфедерацията установява слабо централно правителство с ограничени правомощия. Държавите имаха значителна автономия, която често възпрепятстваше координацията и решаването на проблеми по критични въпроси.
За да се отговори на тези предизвикателства и да се намерят решения, беше свикана Конвенцията в Анаполис с делегати от пет щата (Вирджиния, Делауеър, Пенсилвания, Ню Джърси и Ню Йорк), които се събраха, за да обсъдят потенциални изменения или ревизии на Устава на Конфедерацията. Препоръките на конвенцията проправиха пътя за Конституционната конвенция през 1787 г., която в крайна сметка доведе до създаването на по-силно федерално правителство съгласно Конституцията на САЩ.