Намерението на Караваджо да изобрази сцената по този начин не беше просто да изобрази събитието, а да направи теологично и художествено изявление.
Ето защо той може да е избрал този конкретен портрет:
* Фокус върху човечността на Матю: Караваджо искаше да подчертае човешката страна на призванието на Матю. Той описва Матю като обикновен човек , не благочестива фигура, ангажирана с ежедневни задачи. Този избор оспорва типичните изображения на светци като идеализирани фигури и подчертава трансформиращата сила на призива на Исус, дори за някой на пръв поглед обикновен.
* Реализъм и натурализъм: Използването на реализъм от Караваджо беше революционер за времето си. Той използва ежедневни предмети и герои, изобразявайки ги със забележителна детайлност и точност. Този подход направи сцената да се почувства по-непосредствена и по-свързана, привличайки зрителите в момента на срещата на Матей с Исус.
* Богословски последици: Начинът, по който Караваджо изобразява Исус, сочещ към Матей, предполага пряк, личен разговор от Исус. Жестът на изненада на Матю и разположението на другите фигури в сцената засилват усещането за намеса. Той подчертава силата на божествената намеса в живота на обикновените хора.
Накратко, „Призванието на Свети Матей“ на Караваджо е шедьовър, който съчетава реализъм, хуманизъм и теологични теми, за да създаде мощен и траен образ. Той избра да изобрази както Исус, така и Свети Матей по този начин, за да подчертае трансформиращата сила на вярата и универсалността на посланието на Исус.